Българските погребални обичаи и поверия, насочени към осигуряване на спокойствие на душата и защита на живите,
съчетават православни традиции и народни вярвания.

Вярата и поверията във връзка със смъртта е била много силна. С настъпването ѝ:

• Всички огледала в дома се покриват с плат, за да не се „заклещи“ душата на покойника.
  Смисълът на този ритуал е, че с принадлежността си към двата свята огледалото е своеобразна врата и към двата.
  Току-що напусналата тялото душа може да се заблуди в огледалния лабиринт и завинаги да остане в него.
• Тялото на починалия се измива, очите се затварят, облича се в чисто облекло (обикновено негово)
  и се покрива с покров – вярва се, че с него покойникът се явява пред Бог.
• Известяването на смъртта става чрез единични удари на църковната камбана в близост до дома на покойника.
• Покойникът се поставя в ковчег. Преди изнасянето му от дома близките се прощават с него,
  като го оплакват на висок глас с подкани да се върне оттам, където е отишъл.
  Смята се за грешно да не се оплаче.
• В дома на покойника се пали голяма свещ всеки ден до 40-ия ден, както и кандило всяка вечер,
  за да „свети на душата“.
• Вярва се, че най-близките роднини не трябва да носят ковчега или да го спускат в гроба.
• В някои краища на България след изнасянето на мъртвеца, пред прага на дома се чупи порцеланов съд,
  за да не дойде смъртта отново.

След погребението

• Всеки присъстващ, подканен от свещеника или ритуалчика, хвърля пръст върху ковчега с думите
  „Бог да те прости“ или „Лека ти пръст“.
• Напускайки гробното място, присъстващите си измиват ръцете, за да отмият „смъртта“.
• Връщането от гроба става по различен път от този, по който се отива, и не се обръщат назад.
• Поставя се дървен кръст с името на починалия, като символ, че в този гроб е погребан християнин.
  Пресен гроб с дървен кръст може да бъде символ на смърт, загуба или раздяла.

Периодът до 40-ия ден

Този период се счита за критичен, докато душата окончателно се „отдели“ от земния свят.

• Гробът се посещава и се полива с вода и вино всеки ден.
• Не е желателно да се слуша музика или да се извършват действия, изразяващи веселие
  (близките са в траур).
• На 40-ия ден гробът се оформя (прави се пресечена пирамида).
  На поставения кръст се връзват носените черни шалчета.
  Свещите, които не са изгорели при поклонението, се носят и се палят до пълното им изгаряне.
• Вярва се, че ако човек умре на голям празник, е бил праведен,
  а ако си отиде в събота – дните му са били изчерпани.

Траурът, който се спазва, е до 40 дни. Според православната вяра след този период
душата вече е на небето.